Екзархия и съвременна БПЦ

Поробеният български народ е представляван пред султана от Цариградския патриарх и е считан за част от рум милета (гръцкия народ, т.е. цялото православно население в Османската империя). Независимо от прогръцкото ръководство на висшия клир, Православната църква се явява за поробените единствената традиционна народна организация.

Тя осигурява известна самостойност на духовния живот. Именно в стените на черквите и манастирите се съхраняват и развиват вековете на робство — българският език, книжовността и народностното самосъзнание. Манастирите са светилници, пазили духа на народа в най-тежките столетия.

Със зараждането на националната идея през Възраждането (XVIII–XIX в.) отхвърлянето на зависимостта от Цариград се превръща в основен въпрос на Българската национална революция. Борбата за църковна независимост започва от 20-те години на XIX в.

Тя протича на три етапа. Първият (1824–1853 г.) е движение за изгонване на гръцките владици и замяната им с български свещенослужители, а също за премахване на гръцкия от богослужението. Жителите на Враца под ръководството на Димитраки Хаджитошев правят опит да отстранят епископ Методий още през 1824 г.

Повратен момент е Великденската акция от 3 април 1860 г. В историческата дървена църква Св. Стефан в Цариград епископ Иларион Макариополски под народно давление отхвърля зависимостта от Вселенската патриаршия и обявява самостоятелна българска църковна организация. Незабавно стотици църковни общини подкрепят акцията.

Издаденият след Кримската война султански акт Хатихумаюн (1856 г.) дава на българите основа за легална дейност и стимулира борбата. Като общобългарски ръководен център се налага Цариградската българска църковна община.

На 27 февруари 1870 г. султан Абдул Азис подписва ферман за учредяването на самостоятелна Българска екзархия, полузависима от Вселенската патриаршия.

Цариградската патриаршия посреща акта с неприязън. От 23 февруари до 24 юли 1871 г. в Цариград заседава първият български Църковно-народен събор — 50 души, от които 11 духовници и 39 миряни. На 14 май 1871 г. е приет Уставът за управлението на Българската екзархия.

На 12 февруари 1872 г. за пръв екзарх е избран Иларион Ловчански. По-скоро обаче е избран Видинският митрополит Антим на втори избор (16 февруари 1872 г.).

Раздразнени от успеха, гръцките духовници свикват събор (29 август 1872 г.) и на 16 септември провъзгласяват Българската църква за схизматична. Тази схизма тежи 73 години над Българската православна църква.

Екзарх Антим I се изявява като доблестен патриот след погрома на Априлското въстание (1876 г.) — организира разгласяването на турските жестокости пред европейските правителства и моли руския император да се намеси. Свален от екзархийския престол на 12 април 1877 г. и заточен в Ангора (дн. Анкара).

На 24 април 1877 г. е избран нов екзарх — младият Ловчански митрополит Йосиф (1840–1915 г.). Той определя своята мисия като дълг да обедини цялото българско население — особено в Македония.

До Балканската война (1912 г.) в екзархийския диоцез са включени 7 епархии с митрополити и 8 в Македония. Наброяват се около 1 600 енорийски храма и параклиса, 73 манастира и 1 310 свещеници. Екзархията поддържа 1 373 български училища в Македония и Одринска Тракия — 13 гимназии и 87 прогимназии с 78 854 ученика.

Йосиф строи железния храм Св. Стефан в Цариград, осветен на 8 септември 1898 г. Екзархията издава вестник Новини (от 1898 г. — Вести) в продължение на 22 години. Йосиф почива на 20 юни 1915 г.

След смъртта на екзарх Йосиф (1915 г.) въпросът за нов глава на БПЦ остава 30 години неразрешен. На 21 януари 1945 г. е проведен Екзархийски избирателен събор в храма Св. София. С 84 гласа е избран Софийският митрополит Стефан за трети пореден български екзарх.

На 19 февруари 1945 г. е подписан протокол за вдигане на схизмата. На 22 февруари 1945 г. Вселенският патриарх издава томос, с който благославя автокефалното устройство на Св. Православна Автокефална Българска Църква. След 73 години схизмата е вдигната и БПЦ заема своето място сред семейството на православните автокефални църкви.

На 8 май 1953 г. в София е открит Третият Църковно-народен събор. На 10 май 1953 г. БПЦ официално е провъзгласена за патриаршия. От 107 гласували 104 дават своя глас за Пловдивския митрополит Кирил. Той се явява непряк приемник на Търновския патриарх св. Евтимий — последния патриарх преди турското робство.

Още от деня на възстановяването Патриаршията е призната от Антиохийската, Грузинската, Руската, Румънската, Чехословашката и Полската православни църкви. На 27 юли 1961 г. и Цариградската патриаршия официално признава БПЦ. От 1961 г. БПЦ става член на Световния съвет на църквите.

По времето на патриарх Кирил БПЦ има 11 епархии, 1 785 щатни свещеници, 3 720 храма и параклиса и 120 манастира. Патриарх Кирил почива на 7 март 1971 г. и е погребан в Бачковския манастир.

На 4 юли 1971 г. за патриарх е избран Ловчанският митрополит Максим с 98 гласа. Той ръководи БПЦ повече от 40 години.

След демократичните промени (ноември 1989 г.) директорът на Дирекцията по вероизповеданията издава акт № 92 от 25 май 1992 г., с който уволнява патриарх Максим и назначава нов Св. Синод начело с Неврокопския митрополит Пимен. С този акт на държавна намеса започва разколът в БПЦ — одобрен и подкрепян от държавата.

На 30 септември – 1 октомври 1998 г. в патриаршеския катедрален храм Св. Александър Невски в София заседава разширен Всеправославен събор под председателството на Вселенския патриарх Вартоломей. Представителите на разколниците лично се явяват пред събора, признават патриарх Максим, отказват се от санове и са приети обратно в лоното на Православието.

Разколническият патриарх Пимен почива на 10 април 1999 г. Разколът официално приключва.

Богослужението в БПЦ се извършва на църковнославянски език, като постепенно се преминава на съвременен български. Текстовете от Библията се четат само на съвременен български. Православната архитектура и иконопис в България се родее с нововизантийската, но има свое самостойно развитие.

Съвременната БПЦ поддържа 2 духовни семинарии в София и Пловдив. Богослови с висше образование се подготвят в 4 университета (София, Велико Търново, Шумен и Пловдив). Предметът Религия се изучава факултативно в основния курс на българските училища.

Настоящ предстоятел на БПЦ е Негово Светейшество Даниил — Софийски митрополит и Български патриарх, избран за наследник на патриарх Неофит.

Юрисдикцията на БПЦ се разпростира на територията на Република България и в отделни общини в Европа, Америка и Австралия.